Какво е добре да знаеш преди да запишеш висше по психология

В тази статия ще се опитам да нарисувам картина на това какво представлява и какви умения и способности дава висшето образование по психология в България. Всяка година много хора избират да следват тази специалност, но представата им за това какво ще се случи след 4 години често се различава от реалността.

Като начало, съществува разпространеното убеждение, че завършването на психология дава умения или право да провеждаш психотерапия или консултиране. В действителност това не е така — не можеш да практикуваш терапия или да консултираш само със завършена степен по психология. В учебната програма има много курсове (предмети), които имат за цел дададат обща представа за различните сфери на психологията — или поне за тези, за които университетът разполага с преподаватели.

Идеята е да се ориентираш в какво би искал да се задълбочиш. Един от тези курсове е свързан с консултирането. Той обикновено е около 30 часа и дава базови знания за основни школи, рамки и подходи. Това обаче не е достатъчно, за да консултираш или да правиш терапия. За да станеш психотерапевт в дадена психотерапевтична школа (които могат дасе разглеждат като различни философски направления — някои се фокусират върху промяна в мисленето, други върху несъзнавани, т.е. подсъзнателни мотиви за симптомите, а трети имат съвсем различни подходи), е необходимо да преминеш допълнително обучение. Това включва кандидатстване, изискване за образование по психология или сродна специалност (като медицина или социални дейности — в зависимост от школата), лична терапия, теоретични семинари и супервизия (процес, при който по-опитен специалист ти помага да мислиш за работата си с клиенти). Едва след успешно преминаване през тези етапи можеш да практикуваш като терапевт.

С други думи, висшето образование по психология е отправна точка, а некрайна дестинация.

Второ, от описанието на терапевтичните школи като философски направленияможе да остане впечатлението, че психологията е предимно философска наука. Това е вярно до известна степен, но основно в частта, свързана с терапията (темата е значително по-обширна, отколкото може да се разгърне тук). В университета ще се наложи да учиш статистика, да четеш научни изследванияс проценти, да се запознаеш с понятия като алфа на Кронбах, мултифакторен анализ и други теми, които наподобяват математика, но имат ключова роля в психологическата наука. Възможно е също така преподавател да изиска от теб да направиш собствено изследване.

С това искам да подчертая, че следването на психология в голяма степенвключва работа с научни източници и сравнително малко лични разсъждения, особено в началото.

Трето, не е ясно доколко това все още е разпространено вярване, но е важно да се каже: психолозите не изписват лекарства и не поставят медицински диагнози. Това е ролята на психиатрите. Те са лекари, които след 5- или 6-годишно обучение по медицина специализират още 4–5 години в областта на психиатрията. Психолозите, от своя страна, учат 4 години за бакалавърска степен и още 1–2 години (понякога 2 години и половина) за магистър. Те не могат да издават амбулаторни листове, не поставят медицински диагнози и не предписват лекарства. В някои държави определени специалисти по психология имат право да предписват медикаменти, но това не се отнася за България.

Четвърто, много от преподавателите — вероятно по-голямата част — не са практици. Тоест, не се занимават активно с терапия или с практическата страна на други психологически направления. Това може да изглежда разочароващо на пръв поглед, но ако се замислиш, има много теоретични знания, които трябва да се усвоят, преди да се премине към практика. Затова е възможно, ако зададеш въпрос от типа „Как да помогнем на човек дасе справи с…?“, да не получиш конкретен отговор. Дори преподавател, който практикува, вероятно няма да даде еднозначен отговор, защото нещата не са толкова прости.

След всичко казано дотук, че 1) не можеш да отвориш кабинет веднага, 2)обучението изисква четене и запаметяване, а не само разсъждения, 3) не можеш да изписваш лекарства и да поставяш диагнози, и 4) голяма част от преподавателите не преподават практически умения за терапия, възниква логичният въпрос: защо изобщо да записваш психология?

Първо, защото психологията не се изчерпва с терапията. Можеш да се реализираш в различни области — училища, големи компании, държавни институции, научна дейност или академична кариера.

Второ, защото може да ти бъде интересно.

Трето, защото това е начална стъпка. Ако искаш да се занимаваш с психотерапия, е необходимо да имаш образование по психология — поне на магистърско ниво.

Надявам се това описание да помогне на хората, които го прочетат, да вземат по-информирано решение за професионалното си бъдеще.

Ние от психологичен център „Одисея“ осъзнаваме колко труден може да бъде този избор. Затова оставаме на разположение по имейл, в случай че имаш въпроси, свързани със следването на психология в България. Ще се постараем да отговорим в рамките на до 7 дни. Имейлът можете да намериш на нашия сайт.