Естетическият Конфликт

Обикновената красива и всеотдайна майка поднася на своето обикновено красиво бебе един сложен обект с поразителен интерес – както сетивен, така и под-сетивен. Нейната външна красота, съсредоточена, както неизбежно е, в гърдите и лицето ѝ, усложнена във всеки от тези случаи от зърната и очите ѝ, го залива с емоционално преживяване със страстно качество – резултат от способността му да възприема тези обекти като „красиви“. Но смисълът на поведението на майка му, на появата и изчезването на гърдата и на светлината в очите ѝ, на лице, по което емоциите преминават като сенките на облаци над пейзаж, му е непознат. В крайна сметка той е попаднал в чужда страна, където не познава нито езика, нито обичайните невербални знаци и комуникации. Майката е загадка за него; през повечето време тя носи усмивката на Джокондата, а музиката на гласа ѝ непрестанно преминава от мажор в минор. Подобно на „К“ (на Кафка, не на Бион), той трябва да чака решенията от „замъка“ на вътрешния свят на майка си. Естествено е да бъде нащрек срещу необуздания оптимизъм и доверие, защото нима вече не е имал едно съмнително преживяване в нейните ръце, от което или е избягал, или е бил изтласкан – а може би той, а не майка му, е бил „избавен“ от опасността! Дори в моментите на най-удовлетворяваща комуникация – със зърното в устата – тя му изпраща двусмислено послание, защото макар да отнема гризящото усещане отвътре, му дава нещо напиращо, което той сам трябва да изхвърли. Наистина, тя дава и тя отнема – както доброто, така и лошото.

-           Доналд Мелцер

Това е описание, което Доналд Мелцер дава на феномен, който той нарича естетически конфликт. За разлика от една позната картина на смесени чувства между бебе и майка, където се смесват или по-скоро се прави опит да се държат разделени любов и омраза, Мелцер предлага един прочит, в който красотата на майката и, поради липсата на капацитет за разбиране на поведението ѝ, нейната непредвидимост тласкат детето в особено объркване. В компанията на един много красив и интригуващ обект, на детето се налага да се справи с неяснотата, която това носи. Това е което го кара да развие любопитство и интерес.

Според Мелцер, от самото си раждане сме поставени в един свят, който ни пленява с красотата си, но ни се струва силно непредвидим. Напрежението от тази непредвидимост ни подтиква или към развиване на капацитет да понасяме неяснотата, да сме любопитни и да търсим, или да се опитаме да се защитим от това напрежение, като отречем всяко съществуване на красота, различие и възможност нещо да е неразбираемо.

Избирам този текст, защото има нещо поетично в идеята, че красотата е движеща сила, мотиватор към развитие, към живот. Самият Мелцер е бил привърженик на изкуството, но не само. Едно от хобитата му е било да поддържа градина и да отглежда зеленчуци. Ще ми се да мисля, че това е пример за това как красотата на света е способна да те накара да вложиш усилие и търпение в отглеждането на нещо смислено, което в случая на градинарството да се превърне в храна за тялото, а в случая на психотерапията – в храна за размисъл.

С този текст предлагам една идея за психотерапията като начинание, което е трудно, изисква много търпение, създава много напрежение и предлага не знаене, а изживяване и разбиране – опознаване.